Богати са тези, които умеят да живеят
Отговорът е несъмнено – " да "!
Богати са тези от нас, които влагат във всичко, което поражда в тях страст, мемоари и скъпи преживявания. С други думи ги кара да се усещат живи. Това включва пътувания, дарения, културни събития, потребни дарове, като лечебна процедура или ваучер за фотосесия или уъркшоп.
Д-р Томас Гилович, професор в университета " Корнел " (член на Бръшляновата лига), учи тази доктрина от близо 20 години и стига до извода, че не трябва да харчим парите са за движимости. Те носят краткотрайно задоволство, ефимерна страст, която се изпарява до идната облага. Парадоксът с материалните притежания се основава на три съществени фактора.
Пристрастяваме се към това чувство, обвързано с нови неща, и си сътворяваме норма на живот, от която зависи персоналното ни благополучие.
Искаме още и още . Все повече с всеки идващ ден. Надграждаме желанието си, не... потребността си за имане от време на време, тъй като началната доза е неефективна, с цел да поражда страст у нас.
Материалното благосъстояние ни изправя срещу другите . Да, купуваме си нова кола – щастливи сме. Разбираме, че другар си е взел финален модел автомобил – слагаме се под въпрос, завиждаме, планираме нова покупка.
Следователно се образува обаян кръг, в който погубваме себе си и страстите си.
" Основният зложелател на щастието е имането. Купуваме неща, с цел да сме щастливи и си мислим, че сме сполучливи. Може би, само че единствено за едно известно време. Новите придобивки са вълнуващи, само че по-късно се приспособяваме към тях и ни омръзват ", твърди доктор Гилович.
" Парадоксът с материалното благосъстояние е, че чакаме насладата от съответните предмети да трае също толкоз дълго, колкото самите тях ", казва още професорът.
В последна сметка подценяваме всичко останало, което е разковничето на насладата от Живота. Към него включваме и самостоятелната сензитивност, мъдрост, опит, хрумвания и така нататък Онези скъпи неща, без които не можем, ала често одобряваме за даденост.
Успоредно с съответното изследване доктор Гилович учи и изкуството да планираме. Проектирайки живота си, сътворяваме страсти, чиято е продължителност е до, по време и след поставената цел. Отсъстващ феномен при материализма, защото насъбраният опит е персонално достижение, за което няма по какъв начин да съжаляваме.
Въз основа на това стигаме до извода, че краткотрайното благополучие не е живот, не е фактор за богатство, а фантазия. Богати са тези от нас, които живеят за страстта.
Богати са тези от нас, които влагат във всичко, което поражда в тях страст, мемоари и скъпи преживявания. С други думи ги кара да се усещат живи. Това включва пътувания, дарения, културни събития, потребни дарове, като лечебна процедура или ваучер за фотосесия или уъркшоп.
Д-р Томас Гилович, професор в университета " Корнел " (член на Бръшляновата лига), учи тази доктрина от близо 20 години и стига до извода, че не трябва да харчим парите са за движимости. Те носят краткотрайно задоволство, ефимерна страст, която се изпарява до идната облага. Парадоксът с материалните притежания се основава на три съществени фактора.
Пристрастяваме се към това чувство, обвързано с нови неща, и си сътворяваме норма на живот, от която зависи персоналното ни благополучие.
Искаме още и още . Все повече с всеки идващ ден. Надграждаме желанието си, не... потребността си за имане от време на време, тъй като началната доза е неефективна, с цел да поражда страст у нас.
Материалното благосъстояние ни изправя срещу другите . Да, купуваме си нова кола – щастливи сме. Разбираме, че другар си е взел финален модел автомобил – слагаме се под въпрос, завиждаме, планираме нова покупка.
Следователно се образува обаян кръг, в който погубваме себе си и страстите си.
" Основният зложелател на щастието е имането. Купуваме неща, с цел да сме щастливи и си мислим, че сме сполучливи. Може би, само че единствено за едно известно време. Новите придобивки са вълнуващи, само че по-късно се приспособяваме към тях и ни омръзват ", твърди доктор Гилович.
" Парадоксът с материалното благосъстояние е, че чакаме насладата от съответните предмети да трае също толкоз дълго, колкото самите тях ", казва още професорът.
В последна сметка подценяваме всичко останало, което е разковничето на насладата от Живота. Към него включваме и самостоятелната сензитивност, мъдрост, опит, хрумвания и така нататък Онези скъпи неща, без които не можем, ала често одобряваме за даденост.
Успоредно с съответното изследване доктор Гилович учи и изкуството да планираме. Проектирайки живота си, сътворяваме страсти, чиято е продължителност е до, по време и след поставената цел. Отсъстващ феномен при материализма, защото насъбраният опит е персонално достижение, за което няма по какъв начин да съжаляваме.
Въз основа на това стигаме до извода, че краткотрайното благополучие не е живот, не е фактор за богатство, а фантазия. Богати са тези от нас, които живеят за страстта.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ